Здравейте приятели,
Днес ще разкажа за нашия пъстър септември – наситен с вкусовете на градински плодове и зеленчуци, аромата на настъпилата есен, полъха на морския бриз.
Обичам този месец и неговите дарове! Мирисът на прясно сварената /в нашия случай печена/ лютеница, краставичките корнишони, стриктно подредени в буркани и заляти с вкусна марината, сушените доматчета с каперси и розмарин, неустоимият вкус на щрудела със сини сливи.
Всъщност, всичко това ме връща в спомените ми за селото, където прекарвах всяка ваканция при баба и дядо. Сигурно е от възрастта, но си мисля, че тогава живеехме по-простичко и по-спокойно. Не се коментираха цени на газ, никой не се интересуваше от инфлация, всички се трудеха здраво за да напълнят мазетата „да има за зимата“.
Та и ние така 🙂
В началото на месеца посетихме Фестивала на лютеницата, традиционните храни и занаяти в Куртово конаре. Който не е ходил – препоръчвам!
Като се прибрахме и ни обзе едно въодушевление – направихме лютеница, сготвихме патладжани с чушки и доматен сос, изпекох баница с праз и листа от червено цвекло 🙂 Вкусотия!
Тази година наистина имаме богата реколта в градината, а каквото при нас няма, натуралната размяна със съседите работи с пълна сила.
Така се сдобих и с разкошни сини сливи /в нашата градина нямаме/, но сме решили да сложим. Всички ги обичаме и докато се спретнах да приготвя един сладкиш и един щрудел – вече ги нямаше 🙂
Голямата ни гордост в тази недобра за ябълките в района година е единственият оцелял екземпляр, който претендира за рекорд. След всяка буря или по-силен вятър ходим да проверяваме дали е още на клона.
За разлика от ябълката крушата се наложи да я подпрем и вържем, че да издържи всички плодове.
Често ме питат как отглеждаме плодове и зеленчуци без химия. В отделен пост ще разкажа за грижите, които полагаме и какви средства използваме срещу вредители и за торене.
Гъбарският сезон още не е приключил и благодарение на дъждовете и специфичния микроклимат в района все още има голямо разнообразие от гъби. Както със сигурност съм споменавала ние харесваме и събираме манатарка, пачи крак, рижика, печурка и сърнела. Ето и творението на сина ми след последната ни разходка.
В цветната градина есенни багри изпъстриха растенията. Усещането, особено в по-топлите дни, е изключително приятно – мека свежест и нежен аромат.
Много се смяхме със съпруга ми когато прочетохме сентенцията, че през септември богатите правели лютеница, а бедните ходели на море 🙂
Е, ние и лютеница направихме, и на море отидохме /твърдо средна класа/!
През последните две лета не бяхме пътували, затова си подарихме цяла седмица в Гърция /Халкиди, Уранополи/. Невероятно!!!
В комплекса, където отседнахме, казват има бунгало /в момента частна собственост/, принадлежало на Мария Калас и използвано за срещите й с Онасис.
Единственият по-хладен ден посветихме на кулинарни страсти. Посетихме семейно стопанство за отглеждане на маслини и производство на зехтин, както и семейна ферма за сирена.
На крайморската алея с ресторанти в Уранополи попаднахме на българката Керана от Сандански, собственичка на ресторант Зорбас. Сервира ни най-вкусната супа с морски дарове, която някога сме опитвали! Препоръчвам с две ръце!!
Надявам се и вашият септември да е бил пъстър и хубав!
Бъдете здрави!
Ваша БЛАГИНА
БЛАГИНА 