Нашето шарено лято (разказ в снимки за живота извън големия град)

Здравейте приятели,

Надявам се всички да са имали слънчево, весело, шарено, плодородно лято като нашето 🙂

На повечето хора, мисля, това е един от любимите сезони – не само заради слънцето, на което можем да се радваме всеки ден, красотата и богатството на природата, които ни дарява, леките дрехи и хубавата чаша вино, споделена със семейството и приятели в топлите летни нощи …

Да, полската работа е много, всяко посадено стръкче зеленчук иска поливане и окопаване, цветята се усмихват весело след като са били почистени и наторени, домашните любимци търсят следобедна сянка да се опънат и поспят, с една дума – ИДИЛИЯ 🙂

Нашето лятно приключение стартира с организирането на голяма зеленчукова градина / 100 корена домати, 20 корена патладжан, 10 корена тиквички, толкова краставици, дини, цвекло, праз, воден лук и всякакви подправки/. На моменти, честно казано, си мислех, че няма да успеем, въпреки грижите, които ежедневно полагахме. Но, когато започнахме да берем плодовете на нашия труд, се почувствахме вътрешно удовлетворени.

Изобилието от чисти зеленчуци, отглеждани по естествен начин без изкуствени торове, пръскане с химия и т.н. ни даде стимул да помислим за разширяване на дейността през следващия сезон. Разбира се, реколтата, която прибрахме беше оползотворена на 100% – прясна консумация, сезонни ястия, консерви, доволни съседи 🙂

И да продължа с кулинарната тема, която все повече ме вълнува, най-вече в частта си хляб и торти. Успяхме да закупим имот на централната улица и стартирахме проект за изграждане на малка семейна пекарна 🙂

Междувременно, обученията и практикуването на получените знания и умения продължи.

Курс „Всичко за мусовите торти“ с шеф Иван Александров

…. и приложение на наученото

… освен това 🙂

… и за разхлаждане през летните горещини

Междувременно се запознахме и с новия ни доставчик на прясно мляко 🙂

Киселото ни мляко и сирене бяха високо оценени – вкъщи, роднини, съседи 🙂

Семейството се увеличи с още един член – надявахме се да е Рижка, а то се оказа Рижко 🙂 🙂 🙂

В началото бяхме малко притеснени, защото другият ни котарак – Мони – ревнуваше и не искаше компанията на Рижко, но после всичко си дойде на мястото – двама щасливи любимци 🙂