Честно казано, не усетих кога се изтърколи този април :-). Хайде да се подготвя за изпити, хайде да посрещнем Великден, хайде да отбележим 35 години заедно и малко работа в градината и на двора, и месецът отминал … Голяма въртележка, но важното е чувството за удовлетвореност накрая!
Та да започна първо с хвалбите – вече съм една крачка по-близо да мечтаната пекарна :-). Държавните изпити успешно положени, дипломирана „хлебар-сладкарка“.
Веднага ще призная – хич не беше лесно, но усвояването на знания и умения винаги си заслужава времето и усилията. А както се казва – по-голям от хляба няма!
Естествено, наученото беше приложено още за Великденските празници – то не беше плетена кошница от тесто за яйцата, козунаци по традиционна рецепта, козунаци с квас, кифли и рула с мармалад и шоколад, все вкуснотийки и грамове в талията 🙂
Великден си е Великден – красиви декорации, богата трапеза, цялото семейство …….. и котките естествено!
И както бях набрала инерция и старите тефтери бяха още отворени – хайде и една крем-пита, която баба правеше /с леко съвременна импровизация, по онова време през април нямаше ягоди :-)/.
Към края на месеца мили спомени и от преди 35 години – а бяхме млади ………… Важното е, все още заедно, обичащи се, уважаващи се, гледащи в една посака за бъдещето!
Нарекох април пъстър не само заради пъстротата от емоции, но и защото това е месецът на шарените лалета и теменужки. Проста красота!
Всички се радват на свежестта на април – новите фиданки, разсадът домати, щъркели, котки и пак котки 🙂
Свежо и цветно, ароматно и прекрасно – просто пролетно! Чакахме го с нетърпение за да усетим отново пробуждането на природата, уханието на минзухари, иглика и мускари, да чуем песента на птиците и щастливото тракане с клюнове на щъркелите. Усещането за зараждане на нов живот 🙂
По стара българска традиция на 1-ви март се закичихме с бяло-червени мартеници и си пожелахме здраве, благоденствие, мир и просперитет. Общината също се беше погрижила да създаде празнично настроение.
За българщината и старите ни обреди и обичаи имах възможност да науча повече и по време на разширената подготовка в курса „Професионален хлебар“. Задачите ни бяха свързани с изработка на обредни погачи за предстоящия Великден и за сватба. Избрах мотиви от Видинско и Благоевградско, от където са и корените ми. Радвам се да ви представя моите пити.
Точно на Благовещение (25 март) щастието кацна и на нашата улица. Спомняте си, надявам се, разказа ми от миналата година за младото семейство щъркели, на които помогнахме да построят дом . Долетяха и озариха лицата ни с усмивки.
На голямата градина също имахме грациозни помощници 🙂
Идващата пролет се усещаше навсякъде – в градината, на двора, на полето, в настроението на хората.
В по-студените дни когато не можехме да се трудим на голямата градина организирахме кратки разходки в околността – този път до село Костенец с неговия водопад и уникални минерални извори.
Природата е дарила богато този район с всевъзможни красоти, за щастие запазени и до днес. Местните хора също допринасят за чистотата, реда и спокойствието, на които да се радват посетителите.
Със затоплянето на времето и възможността да берем прясна коприва и спанак стартирахме и приготвянето на пролетно меню вкъщи – мусака с коприва, баница със спанак и сирене.
Кулинарната тема ще продължа с някои други вкуснотийки, които приготвих през месеца – козуначено руло с домащен мармалад от сини сливи, морковена торта, класически немски чийзкейк.
Надявам се и вашият март да е бил пролетен и хубав!
Дойде време да кажем довиждане и на февруари! Не беше типичният зимен месец, подари ни много топли дни и слънце. Снегът, на който се порадвахме за кратко, се отдръпна бързо високо в планината.
В някои февруарски утрини слънцето надничаше предпазливо по изгрев, а в други ни пленяваше с пурпурнитите украски, които рисуваше по облаците.
Природата започна постепенно да се събужда.
В градината се усмихнаха шарени минзухари, а лалетата показаха нетърпеливи връхчета в цветарника.
Благодарение на хубавото време успяхме да започнем и подготовката в голямата градина за последващо садене на лавандула.
Но да се върнем вкъщи. Имаме нов член на семейството – котаракът Майрон II 🙂
Както казват съседи и приятели – във вашата къща котка да си :-).
А иначе професионалната подготовка по специалността хлебар – сладкар е в разгара си. С момичетата от екипа творим всякакви чудни франзели, питки, чабати, багети и многозърнести здравословни хлябове.
Мотото, което следваме е – НИКОЙ НЕ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ ХЛЯБА!
Вкъщи питките бързо се превърнаха в апетитни бургери с бекон, горгондзола, рукола и карамелизиран лук 🙂
И докато съм на кулинарна вълна да покажа още малко от февруарското ни меню.
Започвам с една класика – свинско с кисело зеле. Не искам да се хваля, но киселото ни зеле тази година е чудесно! Няма да се впускам в подробности за ползите от него 🙂
Едно пиле, което се превърна в топла пилешка супа и запечени бутчета с картофи.
И понеже сме по-скоро фенове на рибата отколкото на месото, не пропуснахме да си приготвим и един пресен лаврак.
Надявам се и вашият февруари да е бил хубав и вкусен!
Използвам възможността да честитя на всички Новата 2023 Година! Нека бъде здрава и мирна, да донесе благоденствие, късмет и много, много любов!
По традиция започнахме месеца с голяма баница с късмети. И понеже случайни неща няма – на всеки се падна подобаващо послание. Важното е, че всички бяха доволни, а за качествата на баницата няма да коментирам :-).
Е, това, както се досещате, е моят късмет. Нали така сме разпределили ролите, уж аз съм шефът 🙂 – според случая! Не, не, не се оплаквам, само споделям!
Та шефът, т.е. аз, от няколко месеца съм се върнала 30 години назад – в студенските ми времена, и изучавам професията „Професионален хлебар-сладкар“. Всеки ден лекции, всеки петък изпит – тест, реферат или презентация. През февруари практика, в началото на април държавен изпит. Но мечтата си е мечта, нали искам пекарна и малък семеен ресторант – без диплома не може!
А в къщи са много доволни, че постоянно „забърквам“ по нещо за проба. Тук му е мястото да се похваля с първия пълнозърнест селски хляб със семена.
Ето и нещо сладичко – шоколадови бонбони „пияна вишна“ /с домашна вишновка/.
Докато съм все още на кулинарна тема да спомена отново за нашата философия относно храненето. Идеята е да отглеждаме сами плодове и зеленчуци, да пазаруваме предимно на местния фермерски пазар или директно от производител, да приготвяме сезонно съобразена храна. Така можем да сме сигурни не само в преснотата, чистотата и качеството на продуктите, но и да си осигурим здравословно, балансирано меню всеки ден. Ето и някои идеи за зимата:
Крем-супа с манатарка, пачи крак, гъба булка – приготвена от замразени гъби с вкус и аромат на пресни!
Пълнени чушки с ориз – в момента има хубави български пресни чушки.
Грах яхния – в сезона на пресния грах купихме 5 кг от местния пазар, замразихме го и сега го готвим. Добавяме моркови, целина, пащърнак, а заради закъснялата зима в градината все още има пресен магданоз.
Печени на фурна картофки и разядка с нахут, авокадо и босилек /имам пресен в саксия/.
Шакшука – едно ястие от арабската кухня, което е по-различно от нашите забулени яйца с доматен сос, но се приготвя бързо и е много ароматно и вкусно /пък и в нашето мазе си имаме и доматен сок, и белени печени чушки, и сухи подправки/.
За десерт една класика, която харесвам в голяма тава, но домашните предпочитет поотделно – крем карамел с тиква, мед и орехи.
Както споменах по-горе, идеята е сами да отглеждаме плодове, зеленчуци, подправки. Попаднах на много полезна книга със съвети как да успеем с малка инвестиция да организираме собствена градина, да се борим по естествен начин с вредителите по растенията, да се радваме на добра реколта. Препоръчвам!
Нека не ви притеснява фактът, че авторът не е българин и условията, в които той отглежда продукцията си са различни. За мен е важен споделеният опит, който смятам да адаптирам в наши условия.
А иначе, започнахме подготовката на градината за новия сезон с площово торене с дървесна пепел /получаваме я от изгорелите дърва в печката/. Предварително сме почистили от корени и треви и леко сме прекопали.
И докато чакахме навън да завали сняг – нарцисите и мускарите вкъщи цъфнаха.
През януари имахме още една важна задача – да кастрираме нашия любимец – Мони.
Тук е мястото да споделя разбирането ни по отношение на бездомните кучета и котки.
Мони дойде при нас от улицата. Явно усети, че вратата, пред която мяука е правилната. Оказа се повече от истина: при кастрацията му докторът откри заседнала доста голяма съчма от въздушна пушка! Имал е невероятен късмет, съчмата е ударила ребро, а не е преминала през него, т.е. смъртоносно!
Сега Мони се възстановява и с него всичко е наред.
Но тук идва въпросът за отношението към бездомните животни – тровени, малтретирани, гонени. Защо допускаме всичко това? Не започва ли тази история без край от възпитанието вкъщи, от кастрацията първо на домашните любимци, от това да сме съпричастни с тези животинки, които нямат постоянен дом?! Ако не се обединим за намаляване на безконтролното размножаване и увеличаване на популацията, за ограничаване на болестите, за които няма ваксина като котешки СПИН (FIV) и котешки коронавирус (FIP), няма да има резултат! Нека поне да опитаме да променим мисленето и отношението си!
И така, накрая на месеца истинската зима все пак дойде – с хубав сняг и не много студено време. С прекрасната си зимна белота и чистота!
Знаете ли, че старото славянско име на месец октомври е било листопадъ /листопад/, тъй като през този месец листата на дърветата започват да падат. Обагрени в безброй есенни нюанси дървета, храсти и цветя рисуват всеки ден нови картини – коя от коя по-пъстри и прекрасни.
Обичам този месец, даряващ ни не само с природната си неповторимост и очарование, но и с богатото разнообразие от пресни плодове и зеленчуци. Тази година не мога да не се похваля с реколтата ни от круши 🙂
През октомври започнахме и с активна грижа за подсилване на имунната ни система. Като начало сутрешни фрешове от нашите ябълки, круши, моркови, червено цвекло, листа целина, домашен лимон и джинджифил. Освен имуностимулиращо, този прясно изцеден сок действа и пречистващо и детоксикиращо. Опитайте, и сами ще се убедите в неговата сила.
От същите продукти можете да приготвите и есенна салата като добавите яйце и орехи.
И понеже започнах с кулинарната тема да добавя още няколко сезонни вкуснотии – класическа морковена торта (любима на цялото семейство) и един деликатес от Италия – шоколадова торта с кестени 🙂
По схемата на натуралната размяна получих кошница с прекрасни, ароматни дюли.
Тук е мястото да спомена, че на дюлята, за съжаление, не се обръща особено внимание, тъй като е твърда и се обработва трудно. А тя всъщност е бомба от витамини и минерали – А, С, В3, фосфор, калций, магнезий, натрий, желязо.
Дюлите, обаче, с техния стипчив и леко горчив вкус в комбинация със захар при правенето на сладка и желета доставят много по-пълно удоволствие на вкусовите ни рецептори.
И Димитровден мина, уж от брадата му като яздел коня капел първият сняг, но тази година зимата не бърза. От друга страна, този празник все още го усещам и като професионален, затова на трапезата освен пилешката яхния имаше и нов модел десерт – баклава-чийзкейк 🙂
Иновативни във всяко отношение!
Голямата градина започнахме да подготвяме за есенна оран, а двора вкъщи за преместването на розите и засаждането на луковиците – лалета, зюмбюли, нарциси.
Заради топлото време още не сме прибрали сандъците и саксиите с мушката, олеандри, маргаритки и сакъз, а градинските цветя са дори още по-цъфнали и хубави!
Есенни градински прелести.
Надявам се и вашият октомври да е бил топъл и цветен!
Днес ще разкажа за нашия пъстър септември – наситен с вкусовете на градински плодове и зеленчуци, аромата на настъпилата есен, полъха на морския бриз.
Обичам този месец и неговите дарове! Мирисът на прясно сварената /в нашия случай печена/ лютеница, краставичките корнишони, стриктно подредени в буркани и заляти с вкусна марината, сушените доматчета с каперси и розмарин, неустоимият вкус на щрудела със сини сливи.
Всъщност, всичко това ме връща в спомените ми за селото, където прекарвах всяка ваканция при баба и дядо. Сигурно е от възрастта, но си мисля, че тогава живеехме по-простичко и по-спокойно. Не се коментираха цени на газ, никой не се интересуваше от инфлация, всички се трудеха здраво за да напълнят мазетата „да има за зимата“.
Та и ние така 🙂
В началото на месеца посетихме Фестивала на лютеницата, традиционните храни и занаяти в Куртово конаре. Който не е ходил – препоръчвам!
Като се прибрахме и ни обзе едно въодушевление – направихме лютеница, сготвихме патладжани с чушки и доматен сос, изпекох баница с праз и листа от червено цвекло 🙂 Вкусотия!
Тази година наистина имаме богата реколта в градината, а каквото при нас няма, натуралната размяна със съседите работи с пълна сила.
Така се сдобих и с разкошни сини сливи /в нашата градина нямаме/, но сме решили да сложим. Всички ги обичаме и докато се спретнах да приготвя един сладкиш и един щрудел – вече ги нямаше 🙂
Голямата ни гордост в тази недобра за ябълките в района година е единственият оцелял екземпляр, който претендира за рекорд. След всяка буря или по-силен вятър ходим да проверяваме дали е още на клона.
За разлика от ябълката крушата се наложи да я подпрем и вържем, че да издържи всички плодове.
Често ме питат как отглеждаме плодове и зеленчуци без химия. В отделен пост ще разкажа за грижите, които полагаме и какви средства използваме срещу вредители и за торене.
Гъбарският сезон още не е приключил и благодарение на дъждовете и специфичния микроклимат в района все още има голямо разнообразие от гъби. Както със сигурност съм споменавала ние харесваме и събираме манатарка, пачи крак, рижика, печурка и сърнела. Ето и творението на сина ми след последната ни разходка.
В цветната градина есенни багри изпъстриха растенията. Усещането, особено в по-топлите дни, е изключително приятно – мека свежест и нежен аромат.
Много се смяхме със съпруга ми когато прочетохме сентенцията, че през септември богатите правели лютеница, а бедните ходели на море 🙂
Е, ние и лютеница направихме, и на море отидохме /твърдо средна класа/!
През последните две лета не бяхме пътували, затова си подарихме цяла седмица в Гърция /Халкиди, Уранополи/. Невероятно!!!
В комплекса, където отседнахме, казват има бунгало /в момента частна собственост/, принадлежало на Мария Калас и използвано за срещите й с Онасис.
Единственият по-хладен ден посветихме на кулинарни страсти. Посетихме семейно стопанство за отглеждане на маслини и производство на зехтин, както и семейна ферма за сирена.
На крайморската алея с ресторанти в Уранополи попаднахме на българката Керана от Сандански, собственичка на ресторант Зорбас. Сервира ни най-вкусната супа с морски дарове, която някога сме опитвали! Препоръчвам с две ръце!!
Надявам се и вашият септември да е бил пъстър и хубав!
Още един август отлетя неусетно. Лятото вече се опитва да каже „довиждане“, а есента наднича зад ъгъла. Щъркелите зазимиха гнездата и потеглиха на юг, лястовиците се нижат като броеница по жиците и се готвят да последват щъркелите.
Нощите и сутрините са вече по-хладни, а в градината плодовете и зеленчуците се отблагодаряват за грижите с богата реколта.
На полето започна жътва, край пътя слънчогледите все още ни поздравяват усмихнати, гората ни подканя да събираме гъби, а планината ни примамва с боровинки и малини.
Излетите и разходките в планината ни зареждат с нужната за зимата енергия и сила. Прекрасните гледки, животинките и цветята носят духовно спокойствие и вътрешен мир.
За съжаление често попадаме на незаконни сечища, запуснати горски масиви, изсъхнали стволове на вековни дървета, пречупени и надвиснали опасно над пътя.
През август беше и един от най-почитаните християнски празници – Голяма Богородица / 15 август/. Оказа се, че в градчето ни се организира всяка година курбан за здраве. С цел социализиране се включих и аз.
Случайно дочух разговора между две възрастни жени, едната от които разказваше с нескрита мъка за внуците, учили и останали да живеят в Канада. И на мен ми стана тъжно, че след толкова приказки през последните години как ще мотивираме младите хора да се върнат в България, нищо не се случва – напротив, продължават да търсят работа и реализация навън!
А иначе, бяхме удостоени с честта маршрутът на колоездачната обиколка на България да мине по главната ни улица 🙂
Участвахме и в off road събора в Радуил, че да покажем и нашата машина 🙂
От кулинарна гледна точка мисля се представихме също достойно. В менюто отново имахме основно ястия и десерти със сезонни продукти.
Така нареченият от нас швейцарски гювеч /заради произхода на рецептата/ се прави с картофи, пресен лук, чери домати и маслини.
Чушки с доматен сос – една лятна класика.
Още нещо от Швейцария – печен патладжан с булгур и козе сирене – получи се много свежо и питателно.
С пресните гъби пачи крак приготвихме салата и задушихме в тиган с бекон и ябълка – голяма вкусотия 🙂
За десертната част използвах плодове от нашата градина.
Както и боровинки, събирани в планината.
Надявам се и вашият август да е бил цветен и хубав!
Лятото е в разгара си, а животът все по-шарен – от емоции, преживявания, активности и разбира се – прелестните ни цветя 🙂
Всъщност, все по-често ме питат дали не ми липсва София и животът там. Честно да ви кажа – едно голямо НЕ! Не ми липсва стресът, не ми липсва мръсният въздух, не ми липсват изнервените шофьори и задръстванията по улиците, не ми липсват моловете и големите супермаркети с високите цени и блъскащите се на опашките пред касите хора, не ми липсва кварталът, озвучаван до среднощ с чалга и миришещи контейнери за смет под прозореца. Накратко – изобщо не ми липсва!
Да, извън големия град животът е съвсем различен – има си и положителните страни, има си и негативите. Като се тегли обаче чертата, ако трябва да взема отново това решение, няма да се колебая. Както обичам да казвам – то беше едно от най-мъдрите през последните 10 години!
Сега за юли и шарения му портрет.
Сезонът на басейна е открит. Ако трябва да съм честна – бях против изграждането му, но сега в горещите юлски дни за сетен път се убеждавам, че не съм била права. Удоволствието от едно „топване“ е незаменимо.
За изграждането и грижите за басейна можете да прочетете в поста „Басейнът – удоволствие и грижа“ от 10 август 2021 год.
И като видях на снимката верандата да напиша и за нея. Чудесна е като функционалност – масичка за сутрешно кафе, сушина за косачките и тримерите, склад за дървесина и работен плот, че е приютила и лятната ни кухня.
Грешката, която обаче допуснахме още при проектирането беше, че не предвидихме топлоизолация за навеса. Верандата е с южно изложение и до обяд е приятно хладно, но в следобедните часове въпреки засенчването със завеси и цветя става задушно. Имайте предвед тази подробност когато планирате да строите.
Най-благоприятно се отразиха топлите юлски дни на плодовете и зеленчуците в градината.
Обрахме френското грозде, малините и къпините ни радват с добър добив и качествени плодчета.
Зеленчуците също започнаха да зреят – вече берем домати, краставици, чушки, а зелени подправки имаме свежи цяло лято. Казвала съм го и по-рано, но пак ще напиша: вкусът на отгледаните без химия зеленчуци е несравним с този на зеленчука от стелажа в магазина. През годините се научихме как да си направим разсад, да торим с дървесна пепел, да пръскаме с отвари срещу вредители, да комбинираме правилно растенията едно до друго, да използваме натурални средства за отглеждането.
От кулинарна гледна точка се научихме да използваме максимално много от частите на зеленчуците – например – листата на червеното цвекло и морковите, корена на магданоза, дори считаната за плевел в градината тученица/тлъстига/. Обикновено са част от салати или са в супи.
Салата с листа от цвекло, тученица, чери доматчета, лук, маслини и пъдпъдичи яйца.
Салата с айсберг, чери доматчета, краставица, праскова, лук, босилек и крутони.
Рожденият ден на съпруга ми също беше отбелязан със специално меню 🙂
Свинско бонфиле с бекон, ябълки, круши и сладко от боровинки.
Сладкиш с малини, къпини и бадемов меренг.
С малините, къпините и прасковите успях да приготвя и няколко десерта от италианската и немската кухня.
Крем с лимончелло и малини.
Чийзкейк в бурканче с малини и праскови.
Животинският свят около нас също беше шарен и разнообразен.
Поканихме пеперудите в новопоставения хотел за насекоми, но явно рекламната ни кампания беше слаба, защото още не отчитаме посещения 🙂
Иначе имахме къде желани, къде нежелани посетители.
Тези така и не се научихме да ги хапваме, а във Франция са деликатес!
Сдобихме се и с 8 нови кученца, на които започнахме активно да търсим дом и семейство.
Цветната градина в този сезон е основно в жълто, розово и лилаво.
С кратка ретроспекция от снимки ще разкажа за нашия цветен, ароматен и вкусен юни извън големия град. Месецът беше изпълнен с много усилен труд, вълшебни моменти със семейството в къщи, гората и планината, неповторими емоции от контакта с природата и заобикалящия ни свят.
За сетен път се убедих, че всеки от нас може да допринесе да живеем в по-чиста, по-добре подредена и организирана България. Необходимо е обаче да се научим да пазим природните ни дадености, а не само да рушим и експлоатираме, да се храним със сезонни продукти, които сами можем да произведем или съберем в гората и планината, да пазаруваме от местни фермери. Така ще съкратим веригата за доставка, ще имаме по-пресни и качествени храни без да е необходимо транспортиране от далечни дестинации и замърсяване с въглероден окис.
Нашият юни ни предложи богата реколта от ягоди и череши, които отглеждаме в домашната градина.
Правихме компоти, сладка и сиропи, предлагах пресни плодове с десертите и домашното ни сладоледено мляко.
Черешата ни хрущялка е уникална. Тази година пролетта беше по-благосклонна към фиданките и нямаше слана. Брахме череши, изпращахме на роднини, канихме и съседите да си наберат! Освен компотите, сладката и сиропите, не пропуснах и сладкиша 🙂
На Еньовден /24 юни/ още призори излязохме да съберем вълшебни билки. Няма как с думи да се предаде свежестта и уханието на полето и планината. Радва и очите, и тялото, и душата!
Освен билките имахме и богат урожай от горски гъби – дъбова манатарка, пачи крак, гъба булка.
Всъщност благодарение на дъждовете през целия месец успяхме да съберем много гъби. Някои изсушихме, други замразихме, а от най-пресните приготвих гъбен пай.
За зимата има и пълна кошница с липа за чай, любимата ни подправка – босилек и лавандула, която използвам за ароматизатор в гардеробите и за приготвяне на лавандулова захар.
В градината също стана много цветно и това ни донася голямо удовлетворение след ежедневните грижи, които полагаме.
С нетърпение очакваме да узреят първите доматчета, но за зеленчуци ще разказвам през юли 🙂
БЛАГИНА 