Всеки месец носи със себе си голямо разнообразие от храни, характерни за съответния сезон, но септември за мен е първенец!
Когото става дума за страната ни, богатството от природни дадености, плодородни земи и хранително разнообразие е наистина впечатляващо! Ето ни още една причина да се чувстваме щастливи, че живеем в България и имаме възможност да разберем смисъла и да усетим вкуса на „истинската храна“.
Сезонните храни са естествено природно богатство не само за здравето ни, но и за здравето на планетата!
Друг чудесен аспект на това разнообразие от сезонни храни е, че те дават възможност да ги избираме и да разнообразяваме нашата трапеза и диета целогодишно!
В нашето септемврийско предложение за меню сме застъпили различни вкусове, цветове и аромати. Обединява ги свежестта и насладата, които носят когато се консумират 🙂
ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ С БУЛГУР И ЧЕРИ ДОМАТИ – чушките през септември могат да се намерят в различни цветове, но червените имат специфична сладост и мекота.
КАРФИОЛ НА ФУРНА С КАШКАВАЛ,СМЕТАНА И ФИЛИРАН БАДЕМ – едно любимо на семейството вегетарианско ястие. Приготвя се бързо и може да се сервира както за обяд така и за вечеря.
СВИНСКА ПЪРЖОЛА СЪС САЛАТА ОТ КРАСТАВИЦА И МОРКОВ – за любителите на скарата предлагаме пържолата да бъде комбинирана със салата от нарязани на ленти краставици и моркови, подправена с целина на листа и поръсена със сурови орехи. Уникално свеж вкус 🙂
Малините, които отглеждаме в двора, ни радват с най-добрата си реколта именно през този месец. Паралелно със сладката, компотите и сиропите, приготвени за зимата, глезя семейството и с плодови десерти.
СЛАДКИШ С ЛЕШНИЦИ И КРЕМА СИРЕНЕ, ПОКРИТ С ПУХКАВА СМЕТАНА, МАЛИНИ, КЪПИНИ И ШОКОЛАД – обикновено го сервирам с топка сладолед към следобедното кафе или чай.
МАЛИНОВ ЧИЙЗКЕЙК С МАСКАРПОНЕ, ИЗВАРА И ШОКОЛАД – толкова вкусен, че изчезва за минути! Убедих се в тези думи когато го направих за гости от Англия и преди да успея да кажа – искам да го снимам нарязан – той вече беше по чиниите на гостите, които го хапваха с нескрито удоволствие :-))
В новата ни рубрика „Видяно в България“ ще ви предложа идеи за пътувания и дестинации, които да ви отведат до интересни места в прекрасната ни родина, свързани с нашата история, фолклор, традиции.
Днешната ни разходка е до Самоков (Samokov) – кацнал на двата бряга на река Искър, ширещ се в подножието на Рила. Отдалечен само на 60 км от София и в непосредствена близост до курорт Боровец, Самоков е чудесна дестинация за еднодневно пътуване.
Какво да видите и посетите в града. Ето някои предложения:
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Създаден е през 1930 година. В първите години от създаването на музея, сбирката се е помещавала в сградата на читалище „Отец Паисий“, Десет години по-късно е направена първата копка от Богдан Филов за изграждането на самостоятелна сграда на историческия музей. От 1943 година се намира в днешната сграда, която виждаме. Внимание привлича експозицията, в която са представени материали и документи, свързани с най-характерния отрасъл на град Самоков и района – железодобиването. Също така може да се видят шевици, тъкани и бродерия, монетни колекции и старопечатни книги от Самоковска област.
ЧИТАЛИЩЕ „ОТЕЦ ПАИСИЙ“
Основано е през 1862 година под името „Свети Седмочисленици“. Петдесет години по-късно е преименувано на „Отец Паисий“. Отвън сградата на читалището е украсена със скулптури на средновековни воини и орли, също така и с паметни плочи на загиналите във войните 1912-1913 и 1915-1918 година.
ДЕВИЧЕСКИ МАНАСТИР „ПОКРОВ ПР.БОГОРОДИЦИ“
Създаден е през 1722 година като девически метох на Хилендарския манастир от баба Фота. В периода 1837-1839 година е издигната голяма каменна трикорабна църква, също така и магерница, опасани от висок зид. Олтарът е с три абсиди. В манастира се намират ръкописи, старопечатни книги и мощите на Свети Пантелеймон и Свети Сръбски. На входа е поставена плоча на Васил Левски, който се укрива в манастира през 1871 год.
МИТРОПОЛИТСКА ЦЪРКВА „УСПЕНИЕ НА ПРСВ. БОГОРОДИЦА“
Църквата “Успение на св. Богородица”, наричана още Митрополитска е осветена през 1793 година. Митрополитската църква в Самоков е съградена със средствата на родолюбиви самоковци, като на мястото преди това е имало на по-малка църква от ХVІІ век. Наполовина скрита в земята, тя била оградена още и с пръстен от висок каменен дувар. През 1805 година започнало преизграждане на църквата с цел превръщането й от едно- в трикорабна, по-висока и по-просторна. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм.
ЦЪРКВАТА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ
Изградена е през 1861 година. Представлява гробищна църква (в нея се намират гробовете на Захари Зограф, Захари х. Гюров), едноапсидна, трикуполна, с открит притвор и камбанария, която се намира над главния й вход.
ГОЛЯМАТА ЧЕШМА
Чешмата е издигната около 1660 г. на площада в т.н. Горна чаршия. Вече четири века тя доминира центъра на града и е една завършена обществена сграда в османски имперски стил, характерен за столичната архитектура. Построена е като благотворително заведение от емина (управителя) на султанската кухня Мехмед ефенди, факт, който обяснява неоспоримата й прилика с подобни чешми в столицата Истанбул, в Солун и Одрин.
ЧАДЪР ЧЕШМА
Носи името от нестандартната си форма на отворен чадър. Тя е малка чешма, втората запазена от турско време в града. Няма информация, кой е построил чешмата. Някои казват, че е дело на Кольо Фичето, други, че е турски майстор. Едно е сигурно цялата чешма е изписана с характерните за Самоковската художествена школа пера, цветя и многообразие от цветове. Въпреки това, историята на самата чешма остава противоречива. Има шест чучура и е изградена от бял мрамор.
БАЙРАКЛИ ДЖАМИЯ
Джамия Йокуша или както е известна днес – Байракли джамия, е една от най-старите джамии в града и единствена запазена до днес. Архитектурното решение е характерно за този вид храмове. Голям молитвен салон, увенчан с купол, пред него аркадно преддверие с етаж за женското отделение. Встрани от салона е прибавено стройно минаре със зидана украса. Този вид джамията придобива през ХІV век, когато е извършено последното и най-значително преустройство по повод назначаването на Мехмед Хусрф – самоковски аянин – за валия на Босна сарай.
Ако решите да обядвате в Самоков препоръчвам да посетите механа „Чардаците“, „При Соте“ или „Старата къща“, където да се насладите на традиционни български ястия.
Днешният ми разказ е за почитателите на offroad изживяванията, а маршрутът ни заведе до прохладната местност Ечемиците (над Долна баня) на около 1900 м н.в.
Отне ни няколко месеца да оборудваме нашия JEEP с цел да стане по-проходим в планински условия, но удоволствието от шофирането през един доста пресечен терен си заслужаваше 🙂
Стартирахме от х.Гергиница в с.Свети Спас и поехме към х.Венетица.
Денят беше слънчев и топъл и нямахме търпение да се мушнем на сянка в гората. Пътят е каменист, черен и в долната си част върви по поречието на р.Бистрица.
Има изградени няколко чешми и обособени места за пикник, включително и заслон с BBQ.
До х.Венетица се стига за около 30 минути. От пътя се разкриват невероятни гледки, а природата дори и в този сезон е свежа, гората зелена и прохладна.
Има и добре маркирана пътека през гората /жълта маркировка/, на места доста стръмна, като преходът трае около 1 час и 30 мин.
Хижа Венетица се намира на около 1400 м н.в. и се състои две постройки – една голяма по-нова сграда (неработеща) и старата, по-малка хижа, която от май 2019 година отново приема туристи. В нея има 19 места за спане, разпределени в 3 стаи – със 7, с 10 и с 2 легла.
Изкачването до Ечемиците ни отне още около 30 минути. На места пътят е с каменни тераси и срутени скални късове заради извършваната в момента санитарна сеч. Има и образувани улеи от снеготопенето.
Паркирахме джипа недалеч от заслона на ловците, който се намира на голяма поляна на билото.
Районът е богат на боровинки и малини и решихме да се възползваме. Тъкмо им е сезонът 🙂
Направихме около едночасова разходка по пътеката в източна посока, наслаждавайки се на природата и свежестта й.
От поляната със заслона на ловците освен в посока х.Белмекен може да се поеме и към връх Ибър и х.Завраница, но няма указание за времетраенето на прехода.
На всички, които имат възможност да отделят време, силно препоръчвам да направят тази разходка! Природата в района е наистина уникална, а изживяването незабравимо!
Август е месец, предлагащ голямо изобилие от градински зеленчуци и горски или култивирани плодове, които с удоволствие консумираме ежедневно.
В менюто, което ви предлагаме сме включили отглеждани и произвеждани от нас продукти, както и боровинка набрана в Рила.
ЛЯТНАСАЛАТА С ТУЧЕНИЦА – краставица, лук, орехи, медено-балсамов дресинг и … тученица 🙂
Невероятно, но факт – растението тученица, което в България се приема за плевел и може да се намери във всяка градина , заема почетно място на трапезата на чужденците. Оказва се, че набедената от нас за плевел трева всъщност има чудодейни лечебни свойства.
Растението е изключително богато на омега – 3 мастни киселини, калций, желязо, магнезий, фибри и витамин А. Доказано е, че във вълшебната билка се съдържа в пъти повече витамин C от цитрусовите плодове.
Тученицата подсилва имунната система, сваля високото кръвно, регулира нивата на кръвната захар. Препоръчва се да се консумира сурова.
ПАТЛАДЖАН НА ФУРНА С ОВЧЕ СИРЕНЕ, ЧЕРИ ДОМАТЧЕТА И ЛИЛАВ ЛУК
Освен че изглеждат страхотно, лилавите зеленчуци са едни от най-здравословните храни, които можем да похапваме. Те съдържат високи нива на антоцианини, мощни антиоксиданти, които предотвратяват множество болести. Антоцианините защитават клетките от окислително увреждане, предотвратяват сърдечно-съдови заболявания, инсулт и рак.
Патладжанът има забележимо хипогликимично действие при продължителна и постоянна употреба в храната. Храненето с патладжани е много полезно за профилактиката и лечението на атеросклерозата, тъй като подпомага извеждането на холестерола от организма. Наличието на калий в този зеленчук оказва положително влияние върху дейността на сърцето и подпомага извеждането на течностите от организма.
ЗЕЛЕН БОБ С МОРКОВИ, ЧУШКИ, ДОМАТИ И ЗАПЪРЖЕН ЛУК – приятна комбинация от сезонни зеленчуци, които ние комбинираме със салата Снежанка и сервираме както на обяд така и за вечеря.
ЧЕРВЕНИ ПИПЕРКИ С ДОМАТЕН СОС – безмесно, традиционно българско ястие, предпочитано в топлите августовски дни.
Домашното ни кисело мляко се комбинира чудесно с всякакви пресни плодове, но ние го предпочитаме с боровинки, къпини, ягоди или сладко от тях.
Районът, в който живеем е богат на горски плодове. Боровинката ни е любима.
Боровинките съдържат вещества, които значително подобряват остротата на зрението. Ето защо в съвременните условия на многочасов труд пред компютърните монитори специалистите горещо препоръчват редовното похапване на вкусния дребен плод.
Освен това в горските плодове се съдържа значително количество манган и желязо. Поради тази причина боровинките имат изключително благотворно влияние върху кръвообразуването.
Басейнът несъмнено и заслужено се превръща в любимото ни място на двора през лятото. Той предлага свежест, прохлада и забавление в спокойната атмосфера на собствения ни дом. Качествено изградения басейн придава завършен вид на дворното място и го прави мечтано кътче за отмора през топлите дни и вечери.
Къде да разположим басейна?
Мястото на басейна преди всичко трябва да бъде удобно и безопасно. Басейнът не бива да се изгражда върху насип, нито на места където има подпочвени води. Избягвайте близостта с дървета защото ще правят сянка, а във водата постоянно ще има листа. Освен това дебелата коренова система на някои големи дървета може да пречи на съоръжението.
Местоположението трябва да е максимално защитено от вятър и да се огрява достатъчно дълго от слънцето, което ще подпомогне затоплянето на водата. Важно е да се избягва близостта с канализационни тръби, септични ями и електрически кабели.
Мястото трябва да е възможно най-усамотено, далеч от любопитни погледи. Важно е басейнът да се вижда от къщата, особено ако имате деца. По възможност теренът трябва да е равен защото стръмния такъв значително оскъпява строителството.
Какъв размер и вид да е басейнът?
Размерът зависи от големината и формата на двора и местоположението предвидено за съоръжението както и функцията на басейна. За малък двор е напълно достатъчен басейн от 18 кв.м. или 6 * 3 метра. За двор със среден размер е удачно басейнът да бъде между 20 и 30 кв.м. А за голям двор басейнът може да бъде с площ от 30 до 40 кв.м. Нашият е 24 кв.м.
По отношение на дълбочината на басейна – тя зависи от неговата функция. Стандартно дълбочината е от 120 до 180 см. средно 150 см. Ако басейнът ще се използва от деца трябва да предвидите плитка секция за тях.
Най-популярния вид са бетоновите басейни, които са масивни, здрави и най-дълготрайни. Те могат да бъде облицовани с мозайка, PVC мембрана или стъклокерамика.
Какво оборудване трябва да има басейна?
Оборудването зависи от вашите желания, възможности и вида на басейна. Важно е да осигурите добро осветление, което ще гарантира безопасното преминаване през двора в тъмните часове на денонощието и ще намали риска от инциденти с басейна. Осветлението освен това ще ви даде възможност да използвате съоръжението вечерно време. Най-разпространени са халогенните прожектори за подводно осветление. LED осветлението също е удачен вариант. При монтажа на осветителни тела, ги планирайте така че да не светят директно към къта за почивка в двора или прозорците на къщата.
Стълбите и перилата ще ви осигуряват комфорт и безопасност.
Соларното покривало ще ви помогне да запазите водата по-дълго време топла и ще намали загубите на температура през нощта.
Добре е да помислите и за допълнително отопление на басейна особено ако е голям и ако се намирате в по-студен регион. Екологична и икономична възможност е инсталирането на соларни тръби, които използват слънчевата светлина за затопляне на водата. Електрическите термопомпи са друг вариант, който осигурява равномерно затопляне на водата, независимо от времето навън.
Поддръжка и почистване на басейна
Филтрацията на водата в басейна е задължителна защото е свързана с вашето здраве. Поддръжката на водата се осъществява по три начина:
Механична поддръжка – филтрация, циркулация
Дезинфекция, регулиране на pH /Оптималните стойности на pH трябва са в диапазона 7.0 – 7.4/
Допълнително процедури – използване на препарати против образуване на водорасли и други
Зазимяването е важна част от годишната поддръжка на басейна. То включва:
Спиране на водоснабдяването към басейна
Източване на водата под вливните дюзи
Демонтират се филтри, скимери и прожектори и се почистват и прибират на сухо място
Към останалата вода в басейна се прибавя препарат за зазимяване, който предотвратява образуването на водорасли
Поставят се съдове за обиране линейното разширение на леда
Поставя се зимно покривало на басейна
Пространството около басейна
Оформянето на площта около басейна е важно за цялостната визия на двора както и за комфорта при използването му. При планиране на дизайна имайте предвид, че той трябва да отговаря на следните условия:
Да не допуска навлизането на поливна вода в басейна
Да е безопасно – да не се пързаля, да няма остри ръбове, да позволява лесно излизане от басейна
Да е удобно за поддръжка и почистване
Насладете се на приятната свежест на водата през горещите августовски дни!
В топлите юлски дни често търсим прохлада около реките, язовирите и езерата. Природен парк Рила е богат както на уникална флора и фауна така и на водни басейни.
Предлагаме ви да направите една освежаваща разходка по поречието на река Ибър в резерват Ибър.
Резерват Ибър е създаден на 26 февруари 1985 година и е с площ 2 248,6 хектара. Целта на резервата е опазването на реликтните видове, както и на редките и застрашени животни. Резерватът се намира в северната част на Рила, между върховете Ибър и Белмекен. Кръстен е на връх Ибър, намиращ се в близост до резервата. Тук са установени около 400 вида висши растения. Най-разпространени са рилската иглика, алпийската роза и трансилванската камбанка. Животинският свят е богат и разнообразен. Установени са около 50 вида птици, сред които са скалният орел и големият ястреб, които са застрашени от изчезване. Срещат се реликтни видове, датиращи от ледниковия период. От бозайниците се срещат вълк, сърна, кафява мечка, дива свиня и други.
Ибър е десен приток на Марица /влива се на 867 метра н.в./. Дължината ѝ е 19 km. Река Ибър се образува от сливането на реките Малък Ибър и Голям Ибър.
Нашата разходка започна от югозападната част на с.Радуил /община Самоков/. Движихме се по каменист път и горски пътеки. Реката протича в северна посока в дълбока и гориста долина.
На няколко места са изградени и обозначени места за почивка и пикник. На пътя има и чешми с Рилска вода.
Река Ибър е най-пълноводна през май и юни в следствие на снеготопенето. Попада във вододайна зона, а част от водния ресурс е отклонен към каскадата Белмекен-Сестримо.
За любителите на събирането на билки и горски плодове маршрутът предлага богат избор – жълт кантарион, бял равнец, мащерка, магарешки трън, малини, боровинки. Сезонът на гъбите /предимно пачи крак/ започва през август.
С пристигането на лятото през юли времето става горещо и слънчево. Нашето тяло се нуждае от прясна храна, богата на вода, минерали и витамини, а природата се грижи за нашето благосъстояние с много сочни плодове и зеленчуци в този сезон.
Храненето със сезонни плодове и зеленчуци е и етичен избор , тъй като позволява да използваме местни продукти, които не е необходимо да се транспортират и по този начин имат по-малко въздействие върху замърсяването на планетата. Това е и начин да спестите пари и като цяло да имате по-здравословни зеленчуци.
ЛЯТНА САЛАТА – предлагаме ви свежа комбинация от домати, листа от червено цвекло, лилав лук, авокадо, подправена с медено-балсамов дресинг и поръсена със семена и каперси.
От листата на червеното цвекло организмът може да получи много полезни хранителни вещества /витамини – В6, А, С, К, микроелементи – магнезий, калий, мед, манган, бета каротин/. Протеини и фибри се набавят в добри количества от салата, но и от супа, която също можете да приготвите от тях.
ЗЕЛЕНЧУКОВА ЗАПЕКАНКА – тази рецепта открихме когато отгледахме сами първите си чери доматчета. В комбинация с пресни картофи, лук и маслини стана едно от любимите ни ястия през лятото.
СЛАДКИШ С КАЙСИИ – нежен вкус и аромат на лято.
Кайсиите са сред любимите ни летни плодове. Те са заредени с витамини и фибри. Кайсиите засищат бързо глада, без да прекаляваме с калориите. Те са бомба с фибри. Високото съдържание на тези магични съставки подпомага храносмилането и стимулира обмена на вещества.
Бялото брашно в сладкиша е заместено с брашно от спелта. Количеството на захарта е намалено и използвах сурова тръстикова захар.
За любителите на по-изтънчените десерти предлагаме комбинация от сладкиш с кайсии, лавандулов чийзкейк и сладолед.
Еньовден отмина, но събирането на билки продължава и през юли. Те са считани за съкровища от природата поради благоприятното им въздействие върху човешкото здраве.
Билките са растения, които имат лечебни свойства и могат да лекуват редица здравословни проблеми. Те имат екзотични вкусове и уникален аромат.
По традиция в района, в който живеем берем жълт и червен кантарион, бял равнец, мащерка, риган, маточина и лайка.
ЖЪЛТ КАНТАРИОН
Едва ли има билка, която да лекува толкова много болести, както жълтият кантарион. Не случайно хората го наричат Христова кръв, магическа билка, която оказва мощно влияние върху тялото и духа.
Жълтият кантарион е безспорен лидер сред билките при депресивни състояния, стрес, тревожност, безсъние, паническо разстройство. Качествата му на антидепресант са научно доказани. Билката повишава нивото на серотонин (хормон на щастието), който се смята отговорен за настроението на човека.
Най-шороко употребяван е под формата на чай като една пълна чаена лъжичка цветове се залива с 200 мл вряла вода и се запарва 5 минути, като се затваря плътно за да се съхранят етеричните масла. Пие се по 1 чаша след хранене. Може да се подслади с мед.
ЧЕРВЕН КАНТАРИОН
Червеният кантарион се използва основно за директно приготвяне на отвари или под формата на тинктура. И запарката, и тинктурата от червен кантарион са със силно изразен горчив вкус. Именно на него се приписват част от полезните свойства на червения кантарион.
Билката се препоръчва като ефикасно природно средство при лечение на анорексия и други разстройства на храненето.
Полифенолите в цветовете на червения кантарион подсигуряват мощните антиоксидантни и детоксикиращи свойства на билката. Те помагат за неутрализирането на свбодните радикали, както и за свързването и по-лесното изнасяне на тежките метали от тялото.
БЯЛ РАВНЕЦ
Свойствата му да спира кръвоизливи и да лекува рани го свързват с митичния Ахил. С подобни цели го носели със себе си войниците, които отивали на бой, и затова наричали белия равнец „мъжка билка“.
Защитното действие на белия равнец върху женския организъм пък му донесли името „женска билка“.
Много широко приложение намират неговите противовъзпалителни и кръвоспиращи свойства. Той действа обезболяващо, пречиства кръвта и черния дроб, подкрепя жлъчката, детоксикира организма, подобрява кръвообращението и намалява кръвното налягане.
Белият равнец има добра антиоксидантна сила, възстановява здравия сън, повишава апетита и пази стомашно-чревния тракт. Прилага се при кървящи венци и зъбобол, при главоболие и мигрена. Препоръчва се при алергии.
Употребява се под формата на чай.
МАЩЕРКА
Мащерката е сред най-разпростанените билки в България.
Масово използваме като подправка, а цветовете и листата се прилагат под формата на лечебно средство за различни болестни състояния на организма.
За общо здраве и предпазване от инфекции – все по-често се говори за това как свободните радикали допринасят за стареенето и причиняват увреждане на клетките, което може да предизвика различни патологични процеси. Мащерката съдържа няколко вида антиоксиданти – флавоноиди, терпинен, бета каротин, които прочистват тялото от свободните радикали и ни помагат да се предпазим от вредите, които те могат да му нанесат.
Използва се и като съставка в капките и билковите лекарства закашлица – за да помогне за преборването с вируса, отговорен за грипа и настинките.
Мащерката е надежден компонент и за лечението на астма, бронхит, круп и ангина, тъй като успешно отстранява секретите при възпаление на горните дихателни пътища.
Най-широка употреба намира под формата на чай.
РИГАН
Вероятно мнозина от вас използват ригана в кухнята.
Но задавали ли сте си някога въпроса за какво е полезна тази билка?
В превод риган означава „радостта на планината“.
Още в древни времена билката е почитана като символ на щастие от гърците и римляните.
В ригана се съдържа солидно количество витамин А, С, Е и К. Освен това съдържа фолиева киселина, магнезий, желязо, витамин В6, калий и калций.
Билката съдържа и мощни фитохимикали, които са от полза за здравето.
Ето за какво може да се използва риганът, освен като подправка в кухнята:
Народните лечители посочват, че е отличен антиоксидант. Благодарение на съдържащия се в него активен агент, той има мощно укрепващо действие върху имунната система. Едва ли сте предполагали, че има една от най-високите антиоксидантни стойности.
МАТОЧИНА
Маточината е сред най-лесните за разпознаване билки, както заради характерната форма на листата й, така и поради много специфичния си и изключително свеж аромат на лимон. Най-голям фармакологичен интерес будят листата на маточината, чието приложение в наши дни е много широко.
Най-добре проученото действие на маточината е седативното – тя действа като природно успокоително средство. Билката се ползва успешно за снемане на стреса и тревожността и за подобряване на съня и настроението.
Научните данни сочат, че маточина може да се ползва за допълване лечението на различни здравословни проблеми като хиперактивност, отслабване на паметта и концентрацията, безсъние и др. Медицински интерес будят и другиблагоприятни действия на маточината – превенция на сърдечни проблеми, подкрепа на щитовидната жлеза, защита от херпесен вирус.
Прилага се под формата на чай.
ЛАЙКА
Лайката е много богата на етерично масло, което има силно противовъзпалително действие. В народната медицина чаят от лайка се използва за заболявания на храносмилателния път – гастрит, колит, колики и газове.
Етеричното масло увеличава броя на сърдечните съкращения и разширява съдовете на главния мозък.
Растението има благоприятен ефект срещу камъни в бъбреците и пикочния мехур.
Често се използва за лечение на възпалителни процеси на дихателните пътища, а заболявания като фарингит и ларингит се повлияват много добре от инхалации с лайкова отвара.
Чаят може да се пие за болезнена менструация и маточни кръвоизливи.
СЪХРАНЕНИЕ НА БИЛКИТЕ
Набраните на букети билки изсушаваме на сенчесто и проветриво място, след което съхраняваме в буркани или хартиени пликове.
С пожелание да се насладите на ароматни билкови разходки!
Често в топлите юнски дни нямаме желание да се въртим дълго около печката и предпочитаме да хапнем нещо малко, вкусно и лесно за приготвяне.
Предлагаме ви три такива ястия, които не отнемат много време да бъдат сготвени, а задоволяват и най-изискания вкус :-).
Микс от гъби на тиган с яйце върху препечен пълнозърнест хляб
В микса от гъби има прясна манатарка, пачи крак и булка. Задушени са с чесън, масло, вино, розмарин и копър.
Яйцето е „обърнато“ върху препечена филийка пълнозърнест хляб, приготвен с квас и семена.
Тиквички със сирене грюер и чери домати на фурна
Тиквичките са нарязани на шайби, а богатият аромат на сиренето грюер се разстила нежно върху тях. Печените доматчета чери придават една допълнителна нотка сладост.
Комбинира се чудесно със салата Снежанка / ние я приготвяме с домашно овче мляко, краставици, чесън и копър от нашата градина/.
Свинска пържола с италианска доматена салца
Тази уникална доматена салца научих когато бях на остров Сардиния. Местните хора я приготвяха с пресни домати, босилек, чесън, пармезан и зехтин. Пасираха всичко и след това всеки топеше нетърпеливо залци хляб.
Предлагам ви да я комбинирате с нарязана на лентички свинска пържола и препечени филийки.
Започна сезонът на гъбите. Те може и да не заместват месото, но удоволствието от “ловните” излети е незаменимо.
„…Оня, който не е гъбар и наблюдава как гъбари берат гъби, непременно ще ги съжали. Те представляват много оскъдна гледка, всеки върви и гледа все в краката си, лута се или се щура, пощи опосканото от добитък пасище – а преди добитъка опоскано и от други гъбари. Но макар че са минали други гъбари, новите гъбари не знаят това, те мислят, че са първите, и бързат да претръскат пасищата. Много печална картина за гледане….. „
Тези думи е написал незабравимият Йордан Радичков за почитателите на дивите гъби. Най-вероятно, защото самият той е бил ловец. А за гъбарите броденето из полето, планината и горите е не тегоба, а истинско удоволствие.
Интересът на хората към гъбите все повече се увеличава поради техните ценни вкусови и хранителни качества. Проучванията на диворастящите гъби показват, че в химичния им състав има витамини /А, В, В1, В2, С, D, PP/, ферменти и други биологичноактивни вещества.
Разбира се, и това хоби крие опасности. Затова ние като начинаещи гъбари се насочихме към ясно разпознаваемите манатарки, пачи крак, сърнели и рижики. Това са гъби, които се срещат само диворастящи и не подлежат на култивиране.
Ще ви предложа две рецепти за неустоими пайове с гъби и сирена, както и ще споделя с вас как съхраняваме гъбите извън сезона.
МАНАТАРКА
В горите на България отделните видове манатарки са широко разпространени, но много високо ценена заради вкусовите й качества е обикновената манатарка. Спорообразуващият слой на всички видове манатарки е под формата на гъсти тръбички. Намира се в долната част на гуглата и често има форма на кръгла кифла. Пънчетата са дебели, най-вече в основата и са набраздени с цветни точки или мрежести ивици.
Извън сезона по-младите екземпляри се съхраняват чрез замразяване.
По-големите манатарки се сушат и съхраняват в буркани на тъмно и хладно място /ние ги прибираме в мазето/.
ПАЙ С ПРЕСНИ МАНАТАРКИ И СИРЕНА
Продукти:
1 пакет кори за баница
125 г масло
1 връзка пресен лук
2 с.л. олио
600 г пресни манатарки
1 ч.л. мащерка
100 г кашкавал
100 г пушено сирене
100 г овче сирене
сол и черен пипер на вкус
4 яйца
3 с.л. заквасена сметана
2 с.л. стопено масло за заливка
Приготвяне:
Нарежете лука на ситно. Задушете го в олиото докато омекне. Гъбите нарежете на едро. Сипете ги при лука, подправете с мащерка, сол, пипер и задушете до готовност. Оставете сместа да изстине. Нарежете видовете сирене на кубчета и ги разбъркайте с гъбите и лука.
Намаслете кръгла тава и на дъното сложете 2 листа от корите. Краищата на корите трябва да излизат от ръба на тавата.
Вземете една кора и я намажете с масло. Разнесете част от плънката. Хванете с ръце четирите краища и свободно смачкайте кората така, че да заприлича на роза. Поставете я в тавата. По същият начин пригответе и останалите кори. Подгънете краищата на корите, които излизат от тавата. Разбийте яйцата и сметаната, посолете на вкус и залейте корите. Поръсете отгоре с маслото за заливката. Печете баницата в предварително загрята на 200 градуса фурна около 35-40 минути.
ПАЧИ КРАК
Гъбите пачи крак имат антитуморен ефект, подобряват работата на имунната система, в помощ са при възпалителни процеси в организма. С техните изключителни предимства са били запознати нашите предци, които редовно са ги включвали в различни оздравителни програми.
Извън сезона замразяваме гъбите пачи крак цели. От опит не препоръчваме сушене.
ШВЕДСКИ ПАЙ С ПАЧИ КРАК И СИРЕНА
Продукти:
За тестото:
130 г брашно
1/4 ч.л. фина морска сол
1 с.л. пълнозърнеста горчица
80 г студено масло
1 с.л. водка
За пълнежа:
3 яйца
300 мл течна сметана
1/2 ч.л. сол
1 ч.л. черен пипер
300 г сирене Vasterbotten или друго зряло сирене – Чедър, Комте, кашкавал
1 малка глава лук
За гъбите:
75 г масло
250 гъби пачи крак
шепа листа магданоз
Приготвяне:
1. За тестото сипете в купа брашното и солта и разбъркайте. Добавете горчицата и нарязаното на кубчета студено масло. С ръце претрийте съставките с пръсти до получаването на пясъчна консистенция. Добавете водка и омесете гладко тесто.
2. Разточете тестото межуд два листа хартия за печене в кръгла форма, по-голяма от тази на формата за пай, която ще използвате. Поставете разточеното тесто в хладилник за 30 минути.
3. Прехвърлете охладеното тесто във формата и го напаснете добре по дъното и стените. Изрежете излишното тесто. Поставете лист хартия за печене върху тестото и в него насипете зърна суров нахут или боб. Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса 20 минути. Отстранете хартията и зърната и печете още 10 минути.
4. За пълнежа в купа настържете зрялото сирене. Добавете сметаната и яйцата. Овкусете със сол и черен пипер и разбъркайте добре.
5. Изсипете пълнежа върху тестото. Обелете и нарежете лука на тънки полумесеци. Разпределете ги върху пая. Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса 25-30 минути.
6. Разтопете маслото в тиган. Добавете предварително почистените със сухачетка гъби. Поръсете със сол и гответе 4-5 минути, до омекване. Накрая поръсете с нарязани листа магданоз.
7. Извадете изстиналия пай от формата и го поставете в поднос. В средата изсипете задушените гъби и поднесете.
Желая на всички, които ще приготвят пай – добър апетит!